В Памет на един велик човек и шахматист- Левон Ованезов (1923-2020)

За всеки който го познаваше, Левон Ованезов беше невероятен човек с нестихваща любов и страст към шаха. Сред местните той беше известен като най-старият шахматист в света.

 Левон Ованезов придоби особена популярност когато в началото на 90те години отвори вратите на собствения си дом за местните любители на шаха. Решението за това беше взето след като властимащите оставиха Варна, един от най-големите градове в България, без свой собствен шах клуб. Като голям почитател на играта, Левон Ованезов решил да вземе нещата в свой ръце. Така през един летен ден на 1990 година той открехва вратите на своя дом за над 20 любители на 64-те бяло-черни квадратчета. Първият частен шахдом в Европа, носещ името на своя създател “Левон Ованезов” е роден.

Почти 30 години домът му беше мястото където хора от всички възрасти и с всякакви шахматни умения се събираха да практикуват любимата игра и да общуват. Дори след откриването на няколко шах клуба в града, хората продължиха да посещават дома на г-н Ованезов. Там се провеждаха традиционни турнири два пъти в месеца. 

Видео по случай 25 годишнината на шах-клуб Левон Ованезов с ексклузивни кадри и интервюта с участници от 1997г.

Беше истинска радост и уникално удоволствие за всеки, който имаше удоволствието да се докосне до тази атмосфера по време на рапид и блиц турнирите. В един момент клуба има повече от 40 активни членове. Мотото на шах-дома беше същото като на световната шах федерация FIDE: “Ние сме едно семейство". И ние наистина бяхме едно голямо, задружно семейство. 

Много знатни личности от българския шах са посещавали клуба през годините. Дори бившият световен шампион по шах Веселин Топалов подарил специален шахматен часовник на г-н Ованезов по време на своето посещение в клуба. Това е само едно от многобройните признания, които Левон Ованезов е получил за всичко което е направил за варненските шахматисти през годините както и за популяризирането на играта като цяло.

Той също така е бил един от реферите на шахматната олимпиада през 1962г. в Златни Пясъци. По време на този турнир се е състояла първата и единствена в историята партия между големите Боби Фишер и Михаил Ботвинник. Левон Ованезов беше международен съдия на ФИДЕ с опит в редица големи турнири.

През годините той е играл срещу световно признати играчи като Михаил Тал, Нона Гаприндашвили и Михаил Ботвинник. В началото на 90-те г-н Ованезов организира сеанси на едновременна игра във Варна на бившите световни шампиони Тигран Петросян, Михаил Тал и Нона Гаприндашвили. Също така е близък и със сестрите Полгар, които са гостували в дома му във Варна. Той самият е бил носител на титлата кандидат-майстор. 

Освен с шах, живота на Левон Ованезов беше изпълен и с много други интересни и запомнящи се събития. Той също така беше и запален поет и написал редица произведения, някои от които посветени на любимата му шахматна игра. 

Малко известен факт е, че Левон Ованезов е бил ранен през втората световна война в следствие на което той остава да живее с шрапнел в лицето. Това се е случило по време на разузнаване край град Ниш, където е останал сам. На връщане успява да помогне и спасява ранен другар.

Баща му пък е бил известен Арменски войвода, който водил множество успешни битки за своята родина.

Дори и след като навърши 90 години, Левон Ованезов притежаваше завидна памет. Тя несъмнено му служеше по страхотен начин в делото му да разпространява навсякъде любовта си към шаха сред околните. Той продължи да играе шах почти до последните си дни. Неговата заразяваща енергия и дух бяха на високо ниво до сетния му дъх. Лично помня как, макар и вече прехвърлил 90 години, той пееше страхотно по време на сбирките,  организирани годишно в чест на победителите от турнирите през изминалия шахматен сезон. 

Никога няма да забравя една специална за мен история, когато кандидатствах да стана пълноправен член на неговия клуб. Да, точно така, не всеки получаваше това право автоматично, а си имаше определен процес и стъпки за кандидатстване. Аз тъкмо бях пристигнал в града като студент в местния Икономически университет и той не знаеше много за мен по това време.

Скоро започнах да участвам в повече турнири, а и също да съдийствам в шах състезания. Също така помагах с онлайн излъчването на партиите по време на редица големи международни събития. Те се организираха от друга много голяма личност на Варненския и българския шах- г-н Борис Христов и неговия клуб "Веселин Топалов 2006". В тези турнири участваха много гросмайстори от целия свят. Едно от съзтезанията беше спечелено от ГМ Крикор Михтарян, докато ГМ Абдула Кадимбейли, който стана световен шампион U20 миналата година, участва в друг такъв турнир. Богдан-Даниел Деац също се представи много добре в едно от тези събития, а тогава даже не беше и Международен майстор все още (за уточнение, наскоро Деац спечели известния турнир на Chess.com Titled Tuesday като се класира пред не когo да е а самия Магнус Карлсен и в момента е с класически рейтинг от 2700).

Точно по време на един от тези турнири г-н Ованезов ме забеляза и получих покана да стана част от неговия шахматен дом. Разбира се, преди това трябваше да попълня някои документи, включително и кратка шахматна биография с допълнителна информация като например откога играя шах, по-значими успехи и т.н. 

Интересна (но и малко смущаваща за мен) история се случи след няколко седмици когато вече бях готов с всички необходими документи (или поне така си мислех) и отидох да подам молба за членство в шах-дам “Левон Ованезов”. 

Каква само беше изненадата ми, когато се оказа, че съм пропуснал да донеса нещо допълнително, което той изрично ми бе поискал. Можете ли да си представите, той човек на над 90 години се оказа, че имаше по-добра памет от мен, младото момче на двадесет и няколко години, което тъкмо беше завършило магистърска степен. Невероятно! Не мога да опиша колко засрамен се почувствах тогава. 

И все пак бях невероятно щастлив, че станах част от неговата шахматна гилдия. Завинаги ще пазя изключително многото страхотни спомени от годините, в които имах удоволствието да бъда посетител в дома му. В края на всяка календарна година се състоеше официална церемония, когато бяха награждавани всички играчи, които се бяха представили най-добре през изминалите турнири.

През лятото турнирите се организираха два пъти в месеца в градинката пред блока му. Когато настанеше студ, ние се събирахме в апартамента му в центъра на града. Невероятно е как неговата жена никога не възрази на това че 10, а понякога и 20 човека се събираха в техния дом да играят шах с часове в продължение на повече от 20 години. Както е казал Наполеон: “Зад всеки успешен мъж, стои една силна жена”.

Струва си да споменем, че г-н Ованезов и неговата бъдеща жена Луси се срещат за първи път едва като ученици в началното училище. От този момент биват неразделни чак до нейната кончина и след над 60 години съвместен брачен живот. 

Има много публикувани книги за историята на шахматния дом основан от Левон Ованезов. В тях, той описва как и защо е започнало всичко, кои са играчите оставили най-голямо впечатление през годините и много други интересни истории в над 20 годишната история на единствения по рода си клуб в Европа.

Ето също и едно страхотно интервю с г-н Ованезов направено когато той е на 96 години от София и Тодор Христови:

Заключение

Левон Ованезов беше невероятен човек с неподражаема страст и любов към шахматната игра, които успяваше да предаде и на хората около него. Известен сред местните като най-възрастният шахматист в света, той отвори първият частен шах-клуб в Европа в личния си дом. Този клуб, наречен "Левон Ованезов" просъществува повече от 25 години. В него г-н Ованезов организираше блиц и рапид турнири и приемаше любители на шахматната игра без значение от възраст, умения и каквото и да било друго.

Неговият професионализъм, отдаденост, и любов към играта бяха пословични. Той остави свидни спомени и ще бъде тачен завинаги в града и страната ни, в ума и сърцата ни.